МОЛЯ ТЕ, ИЗТРИЙ НОМЕРА МИ

Ще ми липсваш. Най-вероятно някоя дъждовна неделна вечер ще изникнеш в ума ми, докато пия чаша вино и усетя полъха на стария ти одеколон, сякаш си неканен призрак – гостенин в дома ми. Тогава ще ме хванеш неподготвена.

Моля те, изтрий номера ми! Защото ще поискам да ти се обадя.

Изтрий номера ми, защото не исках нещата да приключват така. Защото „може би“ е най-бавната форма на изтезание, с която можем да се сблъскаме, възраждайки отдавна умряла надежда, въпреки желанието ни да я погребем завинаги.

Страх ме е да си тръгна, но нямам сила, за да остана. Ще ми липсваш, но не е достатъчно, за да бъда с теб. Обичам те, но не достатъчно, за да се боря за теб.“

Моля те, изтрий номера ми, защото аз не искам да те изтрия, искам нещо, което със сигурност никога няма да имам. Повярвай ми, не искам да ми се налага да мисля за това дали да отговоря на твоите съобщения, или дали да отговоря на телефонните ти обаждания. Защото съм сигурна, че ще го направя.

Изтрий номера ми, защото аз няма да се примиря с твоето „може би“. Искам сигурност и конкретност. Искам категоричност. Искам хора, които се обаждат, когато са казали, че ще го направят. Не искам да прекарам живота си в очакване и загуба на човек, който може да обича само наполовина. Не искам твоите смс-и късно през нощта, в които ми казваш: „Липсваш ми“, „Съжалявам“, или „Трябва ми малко повече време“.

Моля те, изтрий номера ми, защото аз изтривам твоя. Може да намериш някоя нова, на която да пращаш своето „може би“.