След пет години

Срещнах я след пет години. Боже, не знаех, че е възможно да стане още по-красива. Вече не беше момиченцв, а жена. И то каква…

Спомням си всичко. Как беше неопитно дете, което ме обичаше толкова много.
Как ходеше пеша с километри само, за да ме види, а аз отказвах срещата. Ю
Как се смееше, когато я целувам.

Как се разплака в парка, защото не й обръщах внимание.
Как ме прегръщаше до задушаване, защото не знаеше дали пак ще ме види.
Колко обичаше кучето ми и му се радваше толкова искрено.

Как заминах за родния си град и я оставих.
Боже, сигурно е умряла от болка.

И ето я сега.
Една пленителна 21-годишна жена стои пред мен.
Помня как се губех в очите й.

Тя ми казваше, че ме обича, но аз не й вярвах.
Късно разбрах, че е говорила истината.
Държах се ужасно с нея.

Не й отговавях, лъжех я, а тя ме гледаше с такова възхищение.
А сега, вече пораснала, е разбрала какъв нещастник съм бил.

Тя сега е с друг.
Друг, който й показва, че я обича, който й подарява цветя, който не я кара да плаче всеки ден, който оценява това, колко истинска е.

И красива, но не само отвън.
А аз… Аз разбрах нещо.

Загубил съм жена, която ме обича.
Която ми даваше нов шанс всеки ден.

Която виждаше доброто в мен, дори да й показвах само лошото.
И братле… това си е загуба.

Автор : П.К.

loading...